С брой 11 от 2-ри февруари 2023г. на Държавен вестник бе обнародван Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения  (ЗЗЛПСПОИН). Законът влезе в сила и започна да се прилага от 4-ти май 2023г. за всички задължени, съгласно него, субекти с едно изключение – група работодатели, за които законът започна да се прилага от 17-ти декември 2023г.

С приемането на този закон се счита, че бе създадена по-благоприятна среда за събиране на информация, която води до ефективно разкриване и разследване на нарушения на националното и европейското законодателство. Видно от мотивите към законопроекта, превърнал се вече в закон, се приема, че лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с такава организация, често са първите, които научават за заплахи или вреди на обществения интерес. Чрез възможността за подаване на сигнали за нарушения, на тези лица бе възложена ключова роля за тяхното разкриване и предотвратяване. С оглед важността, която се придава на тези сведения, ЗЗЛПСПОИН цели осигуряването на защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското законодателство или актове на ЕС, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения.

Задължени субекти по закона са всички работодатели в публичния сектор с изключение на общини с по-малко от 10 000 жители. По отношение на частния сектор задължени субекти са работодателите с повече от 50 работници или служители, както и тези с по-малко от 50 работници или служители, ако осъществяваната от тях дейност попада в конкретно определени актовете на ЕС.  Широк е кръгът на областите от социалния, обществения и икономическия живот, които попадат в обхвата на закона, като сред категориите са:

  • обществени поръчки;
  • финансови услуги, продукти и пазари;
  • предотвратяване на изпирането на пари;
  • опазване на околната среда;
  • обществено здраве;
  • защита на потребителите;
  • безопасност на транспорта;
  • защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни
  • сигурност на мрежите и информационните системи.

Изключения от приложението на  закона се допускат само относно правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност и то при определени условия.

Написаното до тук звучи логично и правилно, но за работодателите приемането на закона доведе до задължението за изграждане и поддържане на вътрешен канал за подаване на сигнали по ЗЗЛПСПОИН. Както казахме и по-горе в публичния сектор задължени по закона са всички работодатели с изключение на общини с по-малко от 10 000 жители. В частния сектор ситуацията е следната:

  • Работодатели с до 50 души персонал не са задължени субекти за изграждане на вътрешен канал по ЗЗЛПСПОИН, освен ако осъществяват дейност, която попада в приложното поле на чл. 12, ал. 1, т. 3. Обобщено това са организации, работещи в сферата на финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
  • Работодатели с от 50 до 249 души персонал – от тази категория всички са задължени субекти, като могат да споделят ресурси за получаването на сигнали и за предприемане на последващи действия по тях при спазване изискванията на ЗЗЛПСПОИН да опазват поверителността, да дават обратна информация и да вземат мерки срещу нарушението, за което е подаден сигнал (чл. 12, ал. 3). Това е и групата работодатели, за които законът започна да се прилага от 17-ти декември 2023г.;
  • Всички работодатели с над 250 души персонал са задължени субекти по ЗЗЛПСПОИН, но нямат законова възможност за споделяне на ресурс за създаване на вътрешен канал;
  • Предприятия, осигуряващи временна заетост с вариращ персонал (под и над 50 работници и служители към даден момент) независимо от вариращия брой служители, веднъж достигната бройка от 50 служители, ги прави задължен субект по този закон.

Естествено, изграждането и поддържането на задължителния вътрешен канал за подаване на сигнали следва да почива на конкретни правила, а неговото функциониране изисква наличието на  определени механизми. Изпитаният и добре познат начин за въвеждане и интегриране на такива е чрез утвърждаване на Вътрешни правила, които да отговорят на законовите изисквания, регламентиращи начините и сроковете за подаване и разглеждане на сигнали, както и допустимите последващи действия.

Като допълнение към приемането на Вътрешни правила за подаване на сигнали за нарушения, задължените субекти са длъжни да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията следва да се предоставя на интернет страниците на субекти, както и на видно място в офисите и работните помещения. Освен задължителния, за посочените по-горе субекти, Вътрешен канал за подаване на сигнали, законът предвижда и функционирането на Централен орган за външно подаване на сигнали – Комисията за защита на личните данни.

Нарушенията на ЗЗЛПСПОИН се наказват с глоби и имуществени санкции, които се внасят в приход на държавния бюджет. Техният размер варира от 1,000лв. до 30,000лв., в зависимост от вида на нарушението, субекта, който го е извършил, и поредността на нарушението.