Без значение дали заемате управленска позиция или става дума за казуси в личния ви живот, начинът, по който вземате решения, е от ключово значение за това да бъдете успешни. В дните на бързи промени на хората се налага да преценяват ситуациите изключително точно и за много кратко време. Проучванията сочат, че според повечето мениджъри на ключови позиции едва 20% от решенията, които са взели, са били достатъчно добре обмислени и след задълбочен анализ. В същото време се оказва, че ключът към успеха се крие в това тази дейност да бъде сведена до хората, които са по-ниско в йерархиите и по-близо до реалната работа, която компаниите извършват. Ето защо можем да заключим, че на всеки един човек се налага да владее умението да взема правилни решения.
Решението е избор, който правим при наличието на няколко алтернативи. Чисто теоретично хората рационално преценяват потенциалния изход от действията си и решават как да подходят спрямо определен казус или ситуация. Това обаче не винаги е така, ние като човешки същества често сме подвластни на емоциите, желанията и интуицията си. Затова и рационалният модел на мислене се определя като „пожелателен“, а реалното вземане на решения може да бъде изкривено от редица фактори, които могат условно да бъдат подредени в 10 категории.
- Достъпност
Това е изкривяване е плод на вземате на решение единствено въз основа на достъпната информация. Ако, например, в продължение на девет месеца не сте отсъствали нито веднъж от работното си място, но през последните два месеца сте закъснели за работа четири пъти заради задръстванията, очаквате колегите ви да вземат предвид цялото ви досегашно поведение, преди да ви заклеймят. Въпреки това хората са склонни да отдават по-голямо значение на по-скорошните събития. Причината е в използването на информация, която е лесно достъпна до паметта. Разбира се, това не значи, че тя представя пълна картина на ситуацията. Този предразсъдъкът е силно изразен в медиите. Те предпочитат необичайни или драматични новини. Така например самолетните катастрофи и терористичните атаки изглеждат много по-чести, отколкото са в действителност. Затова е важно при възможност да се прави по-задълбочено проучване, за да може да вземат информирани решения.
- Представителност
Ако фирмата ви наеме изключителен служител, който е завършил определен университет, това не означава, че следващия път същият университет отново ще осигури толкова квалифициран кандидат. Въпреки това мениджърите постоянно вземат такива пристрастни решения за наемане на служители. Това е пример за грешка в представителността – тенденцията да се обобщава на базата на малка извадка или на едно събитие. Пример за представително отклонение е лотарията. Например през 2022г. джакпотът в американската лотария Powerball възлиза на 2,04 млрд. долара, което е най-голямата награда в историята на американската лотария. Шансовете за спечелването му (1 към 292,2 милиона) са сходни с това човек да бъде ударен от астероид. Въпреки това милиони хора продължават да купуват лотарийни билети, защото четат или чуват за шепа съграждани, които са били щастливи получатели на огромни печалби.
- Затвърждаване на мнение
Това е т. нар Confirmation Bias – все по-често срещан термин за търсенето на информация в подкрепа на вашата гледна точка и пренебрегването на данните, които не я подкрепят. Въпреки че това предубеждение е очевидно и може да си помислите, че би трябвало да е лесно за избягване, ние го практикуваме през цялото време най-вече в социалните медии. Сайтовете на Facebook, Twitter, Instagram и YouTube разчитат на алгоритми, които оценяват вашите интереси и ви свързват със съмишленици. Тези алгоритми ви заливат със съдържание, което ви кара да се чувствате комфортно. Експертите препоръчват да избягате „ехо камерата“, като четете и мнения, с които не сте съгласни, както и да се опитвате да бъдете достатъчно критични, за да можете да прецените обективно истината за себе си.
- Направени разходи
Често вече похарчени пари изглеждат като оправдание за продължаването на един проект. Заблудата се появява, когато мениджърите сумират цялото време, пари и усилия, които те или други хора вече са отделили, и стигат до заключението, че е твърде скъпо просто да се откажат от него, дори когато разполагат със солидна информация, подкрепяща промяната на курса. Повечето хора изпитват неприязън към „прахосването“ на пари. Те могат да продължат да изпълняват съмнително изглеждащ ангажимент, за да оправдаят ресурсите, които вече са потънали в него. Например, проучванията показват, че повечето хора ще останат на мястото си по време на лошо представление, ако са заплатили голяма сума за билетите за него.
- Застопоряване
Мениджърите често дават на служителите си стандартно процентно увеличение на заплатата, като основават решението си с това, което работниците са изработили през предходната година. В повечето случаи повишението е напълно несъобразено с това, което други компании плащат за същите умения. Това е пример за застопорява – тенденцията да се вземат решения въз основа на първоначален стандарт или число, които не отговарят на пазарните реалности. Това явление понякога се наблюдава при продажбите на нови автомобили. Договорена цена, по-ниска от първоначалната, може да изглежда по-разумна за купувача, въпреки че е напълно възможно да е по-висока от реалната стойност на автомобила.
- Самоувереност
Това е предубеденост, при която субективната увереност на хората във вземането на решения е по-голяма от обективната им точност. Белези на това са склонност към приписване на заслуги за добри резултати и отклоняване на вина за лоши, прекалено позитивни спомени за миналите постижения, прекален оптимизъм за бъдещи събития и усещане за по-голям контрол, отколкото в действителност има. Прекомерната самоувереност води до по-рисково поведение, което може да бъде ползотворно в определени ситуации, но по-често води до провал. Подобен тип предприемачи са по-склонни да оценяват положително бизнес възможностите, да създават нови предприятия и да бъдат иновативни, но също така са по-склонни да подценяват или отхвърлят негативна информация, която може да доведе до преразглеждане на бизнес плана. В резултат оказват отрицателно въздействие върху резултатите от дейността си.
- Ретроспекция
Този феномен е познат като ефекта „Знаех си, че е така“ и се изразява в разглеждане на събитията като по-предвидими, отколкото са в действителност. Например в края на гледането на даден мач решаваме, че резултатът е бил очевиден и предвидим, въпреки че не е бил такъв. Това се появява, когато погледнем назад към дадено решение и се опитаме да реконструираме защо сме го взели. Скорошни изследвания установяват, че с възрастта вероятността от ретроспективно отклонение се увеличава, но колкото по-самостоятелни сте в мисленето си и колкото по-малко се опитвате да насочвате впечатленията си, толкова по-малко сте податливи на него.
- Рамкиране
Рамкирането е формиране на начина, по който се представя даден проблем, и тенденцията вземащите решения да се влияят от начина, по който им се представя дадена ситуация. Като цяло хората възприемат правенето на избори по-благоприятно, когато те са позитивно формулирани. Например, бихте ли предпочели да се подложите на операция, ако ви кажат, че има 10% вероятност тя да не бъде успешна? Ако обаче ви кажат, че успеваемостта е 90%, ще погледнете по напълно различен начин, въпреки че става дума за едно и също нещо.
- Ангажираност
Има хора, които мразят да признават грешките си и с цел да ги прикрият увеличават ангажираността си към даден проект въпреки негативните резултати от него. Докато направените разходи, разгледани в точка 4 са с фокус върху минали загуби, ескалация на ангажимента е насочена към надеждата за бъдещи печалби. Изследванията показват, че хората са податливи на подобна ескалация, защото искат да защитят репутацията си и да запазят ключови взаимоотношения. За да се намали вероятността от подобни явления се препоръчва лицата, вземащи решения, да се редуват на ключовите позиции по време на проекта. Освен това те трябва да бъдат информирани за разходите, свързани със запазването на курса, които в много случаи са свързани с повече време, пари и усилия, отколкото промяната му.
- Категоризиране
Изначално умът ни е машина за категоризиране, която приема огромни количества данни и след това ги опростява и структурира, за да можем да осмислим света. Фундаментална грешка в мисленето е склонността на вземащите решения да класифицират хора или информация въз основа на предполагаеми характеристики. В най-простата си форма категоризирането може да ни спаси от опасност, например когато ни позволява да различим пръчка от змия. Тази предразположеност обаче може да доведе до проблеми при вземане на решения, като подхранва неправилни стереотипи и предразсъдъци.
В крайна сметка се оказва, че вземането на решения не е толкова лесна задача. Разбира се, има начини за противодействие на всички негативни фактори, които го съпътстват. На първо място, бъдете любопитни. Търсете информация от другите, вместо да предполагате, че вече знаете отговора. Бъдете отворени към възможността предварителните ви представи да не са напълно точни. Търсете и оценявайте индивидуалните различия. Не приемайте, че всички хора в дадена социална група си приличат. Запознайте се с тях поотделно и научете за отличителните им предпочитания. Поставяйте под въпрос своите предположения. Търсете информация, която не се вписва в съществуващите ви категории и помислете как тя би могла да допълни мисленето ви.
